This web site requires enabled JavaScript in order to work properly...

   Голямото земетресение от 1913 г.


   Денят събота, 14 юни (1 юни по стар стил) 1913 г., остава в историята като дата на едно от най-катастрофалните бедствия, сполетели Лясковец и региона. В 11:33 часа унищожително земетресение с магнитуд около 7 по скалата на Рихтер разлюлява земята за около 20 секунди, предизвиквайки огромни разрушения и жертви.

   Епицентърът на земетресението е в Горна Оряховица, като най-силно пострадали са и съседните Велико Търново, Лясковец, Долна Оряховица и околните села.

   Научни данни

   Този земетръсен район е отдавна познат. По археологически данни, специалистите разчитат, че старата столица е сривана от земетресение със същия епицентър още през 1274 г. Силата на удара вероятно е била над 7 по скалата на Рихтер. След това земетресение по възстановените сгради си личат укрепителни мерки. Трусът от 1913 г. засега е последният голям, регистриран в горнооряховското земетръсно огнище.

   Системни наблюдения на земетресенията в България започват през 1892 г., когато е основана Сеизмологичната служба към Централната метеорологична станция (ЦМС) в София. Регистрирането на земетресенията с уреди датира от 1905 г., когато е монтиран сеизмограф тип „Омори-Буш” в ЦМС.

   Научната информация за параметрите на бедствието варира в определени граници, предвид времето и възможностите на тогавашната сеизмологична наука. Моментът на труса, според различните източници, е между 11:28 и 11:35 часа. Според европейски сеизмологични станции часът е фиксиран на 11:33:12. Земетресението е на дълбочина около 10 км и с продължителност около 20 секунди, като за това време са отчетени три силни вертикални труса.

   Магнитудът на земетресението се оценява на различни стойности през годините. Първоначално, по действащата към тогавашния момент 10-степенна скала на Роси-Форел от 1873, то е оценено като IX степен.

   След разработването на скалата на Рихтер през 1935 г., на база наличната информация, магнитудът определян по повърхностни вълни (Ms) е оценен на 7.0. През 2002 г. екип сеизмолози (С. Динева, J. Batllo, Д. Михайлов, T. van Eck), на база извършени проучвания на оригинални записи и бюлетини от сеизмологични станции ревизира Ms на 6.3. През 2003 г. H. Bungum оценява магнитуда на 6.8, на база информация от Pasadena Seismological Observatory. В крайна сметка за официална в научните среди е приета оценката от 2002 г. за Ms=6.3.

   По въведената през 1964 г. скала на Медведев-Шпонхойер-Карник (MSK-64), оценяваща разрушенията върху сградите и ефекта върху населението, земетресението е определено като IX степен (унищожително земетресение, характеризиращо се със сериозни повреди на нестандартните постройки; прекъсване на подземните водопроводи; обща паника в населението; образуване на геологически пукнатини, пясъчни измятания, големи свличания). По модернизираната Европейска макросеизмична скала (EMS-98) земетресението отговаря на 9-10 степен.

   Според издание на Геофизичния институт към БАН от 1968 г. енергията, освободена при земетресението е около 2.0 х 1015 J. Зоната на разрушение е била около 1000 км2, а трусът е усетен в цяла Югоизточна Европа.

   От историята

   Денят е събота, 1 юни 1913 г., православните християни отбелязват Черешова задушница. Балканската война е в разгара си, а в София се сформира новото правителство на д-р Стоян Данев.

   В 11:33 часа земята се разлюлява със страшен тътен. „Докато повечето търговци са по дюкяните, а към гробищата се носи върволица от хора заради Задушница, се чува злокобно бучене…”, пишат по-късно хроникьорите в записките си. Само за 17-20 секунди три отвесни труса превръщат триградието в развалини - рухнали къщи, дюкяни, училища и църкви.

   Епицентърът на земетресението се оказва в Горна Оряховица. Изплашени от мощния трус, гражданите панически напускат домове, магазини и пивници. Секунди по-късно градът е разрушен поголовно и се превръща в развалини. Близо 95% от сградния фонд е поразен. Изравнени със земята са градската болница, следственият участък, общинското управление, клонът на БНБ, новопостроеното читалище, Първо основно училище, гарата и помещенията около нея, фабриките. Съдът, пощата и Земеделската банка са полуразрушени.

   Най-тежко е положението в девическата прогимназия. При срутването намират смъртта си 25 ученички заедно с учителката Марийка Икономова. С изваждането на телата на момичетата се заемат турски военнопленници. На много места падат електрически и телеграфни стълбове. Общият брой на загиналите в Горна Оряховица е около 90 човека, включително затрупаните между 50 и 60 работници в строящата се Захарна фабрика. Ранените са над 150. Паметникът на Георги Измирлиев - Македончето оцелява, но бюстът на революционера се извърта с 45 градуса и се обръща на изток. Постаментът обаче си остава в първоначалната посока. По-късно, когато възстановяват града си, горнооряховчани решават да уважат посмъртната воля на героя и обръщат и постамента на изток.

   В Лясковец пораженията са около 55-60%. От 2193 къщи напълно са разрушени 940. Унищожени са двете прогимназии, читалището и петте църкви. Избухват пожари, но огнената стихия бързо е овладяна. Под съборените жилища загиват 8 човека, а 47 са с различна степен на нараняване.

   Във Велико Търново са засегнати около 80% от сградите, включително и ценни старинни паметници. От жилищните квартали най-сериозно са засегнати турската махала и Варуша. Значителни поражения са нанесени на гарата, болницата, казармите, телеграфо-пощенската станция, окръжната сметна палата, читалище „Надежда”. Цялото южно крило на Мъжката (1-ва) гимназия „Св. Кирил” се срива и според летописа на гимназията, погребва под останките си около 70 ранени войници и санитари. От склона към река Янтра, между двата тунела се откъсват цели канари и политат към реката заедно с къщите. Всички храмове на Велико Търново са сринати до неизползваемост. Жертвите в Търново са около 100, ранените са над 140. Множество поражения са нанесени на Преображенския манастир, Патриаршеския манастир и на историческите храмове в Арбанаси, Констанцалиевата къща е срината изцяло.

   Селата на Търновско са с по-малки загуби и няма човешки жертви. Дряново се отървава само с пропукани стени и паднала мазилка на къщите. Дувар затиска 6-годишно дете, което по-късно издъхва. В Севлиево има много изпопадали комини и покриви. Покрай р. Росица се отварят дупки в почвата, от които бликва голямо количество вода, примесена с пясък.

   Спомени

   Свидетел на земетресението си спомня: „В този момент аз бях в канцеларията си, която се намира на долния етаж на масивно двуетажно здание... Ужасен, чаках срутването му. И когато цял потънал във вар изскочих на улицата, пред мен беше обезумялата тълпа от мъже, жени, деца, разчорлени, боси, голи, тласкани от някаква невидима ръка ту напред, ту назад, с широко отворени очи и зинала уста, издавайки непонятни звуци. Тук баща тичаше да намери излязлата от вкъщи дъщеря, там майка бързаше към училищните развалини да търси своите деца и оглушаваше улицата с рев. По-нататък друга майка си скубеше косите и нареждаше, че детето й е останало в люлката, и молеше навалицата да й помогне да го извадят изпод развалините. Безизходността на положението беше очевидна. Жените и децата приглушаваха със сърцераздирателните си писъци глухия шум на падащи сгради, а по лицата на мъжете се четеше едно тъпо безпокойство, подобно на истинско умопомрачение."

   И други разкази на очевидци: „Изведнъж оглушителен трясък, придружен от силен тръс, докара в изумление всеки обитател на място. Диви, несвързани викове и имена на близки се носят всред безпорядъчно бягащата тълпа. Всеки търси своите, без да е в състояние да ги види, ако и да са до самия него. Трусът вече е престанал, но никаво опомняне. Улиците са пълни с народ, който бяга в суматохата…”.

   „Зад мен също трясък - старите останки на Хисаря, заедно с Балдуиновата кула, летят със страшен устрем към реката. Отпреде ми, градската баня „Радецки” полусъборена. Жените, които се къпеха в банята, излизат през прозорците и тичат обезумели от ужас, населението бяга към Марно поле и градът опустява”.

   „Хвърлете общ поглед към Асенова махала - тук цели къщи са паднали на място, похлупени от разхвърлян покрив, под който лежат още неизринати жертви. Страшно... Глухо, ни жива душа. Рушение, рушение, рушение... Невидимата ръка е докоснала и най-малкото човешко гнездо. Тягостно. Пред вас е Мъжката гимназия. Напразно търсите предишната импозантност - едната й част и дясното крило са рухнали. На един от прозорците на лявото крило висят навързани един за друг пояси, по които се спускали бягащите в паника ранени войници. Колко и как са се спасили? Не знам. Но из руините още се чуват гласове на живи заровени...

   След земетресението

   Известията за унищожителното земетресение пристигат в София на следващия ден и новото правителство на д-р Стоян Данев, и държавните институции реагират незабавно - изпращат се помощи и храна за пострадалите райони.

   Във Велико Търново и Горна Оряховица е командирован медицински персонал и допълнителни полицейски части за осигуряване на реда и сигурността в засегнатите селища.

   Царица Елеонора, която е самарянка по призвание, разпорежда да се подготви специален влак, с който отпътува за района на катастрофата. В него са натоварени медицински консумативи, голямо количество дрехи и одеяла, хляб и хранителни продукти. На 3 юни (по стар стил), придружена от князете Борис и Кирил, тя пристига в Горна Оряховица като води със себе си четирима софийски лекари, които оказват първа помощ на ранените, а самата тя превързва някои от тях.

   Царица Елеонора обикаля целия град, разпитва пострадалите за преживяната беда и ги утешава. На следващия ден Нейно Величество посещава Велико Търново и други засегнати селища. Престолонаследникът княз Борис прави снимки на разрушените исторически здания и паметници. Много снимки от това време се съхраняват във фондовете на Регионален исторически музей, Велико Търново и Исторически музей, Горна Оряховица.

   По инициатива на царицата се организират помощни комитети за осигуряване на храна и опазване на имотите на гражданите. Тя дарява от личните си сметки крупна сума в помощ на най-засегнатите от земетресението, а Министерски съвет отпуска три последователни кредита за ликвидиране на последствията.

   Под председателството на митрополит Антим в Търново действа и Общограждански комитет за подпомагане на пострадалите. На Марно поле в Търново и в градската градина на Горна Оряховица са построени временни лагери от бараки, организирани са походни кухни. Хляб се доставя от Плевен, Русе и Шумен и се раздава по списък. Населението откликва с волни пожертвувания. Помощи идват и от чужбина - от Славянското благотворително общество, кралят на Италия Виктор Емануил II и др.

   В периода от 1 до 13 юни (по стар стил) са регистрирани още 79 вторични труса с различен интензитет. Те доразрушават още сгради и всяват нова паника сред населението. Много хора напускат населените места и се установяват в околните полета, ниви и лозя. Земетресението е последвано и от няколко дни силни бури и дъждове.

   На 10 юни 1913 г. (по стар стил) районът е сполетян и от рядкото природно явление - торнадо. Невижданата хала помитала всичко по пътя си. Движението на засмукващата въздушна струя било толкова шеметно, че старостоличани дори не разбрали що за явление ги е сполетяло. За огромната сила на торнадото свидетелстват и обърнатите 45-тонни вагони на железопътната гара в Горна Оряховица.

   Природното бедствие е последвано и от холерна епидемия. Нейна жертва става и д-р Стефан Хаджипенчев - човекът организирал първата окръжна медицинска служба веднага след Освобождението и спасил Търново от холерните епидемии през 1886 г. и непосредствено преди началото на Балканските войни. След като къщата му рухва и в нея загива съпругата му, докторът живее с останалите пострадали хора в барака в двора на казармите и дава денонощни дежурства при ранени войници и пострадали хора, докато сам не се заразява с болестта.

   В края на месец юни избухва Междусъюзническата война и измества вниманието на общество и правителството в друга посока. България е залята от бежанци от Македония и Тракия, които търсят спасение от сръбските и гръцките жестокости. Усилията на правителството се насочват към тяхното настаняване и издръжка и за подпомагане на потърпевшите от земетресението вече не се отделят средства.

   Въпреки това, със собствени сили и средства, гражданите успяват доста бързо да се справят с последиците от бедствието и да заличат щетите и разрушенията. На пощенска картичка със снимка на срутена от земетресението къща, изпратена на 14.10.1914 г. (по стар стил) от пощата в Лясковец, четем: „… Да не помислите, че всички къщи са така разрушени, сега са почти всички поправени…”. Останалите засегнати селища също започват бързо възстановяване. В последвалите години те се възраждат с нов и модерен облик, запазили духа на своите традиции.


 
В статията са използвани материали от:
„Градът Лясковец - минало, сегашно състояние и дейци”, Димо Минев, Читалище „Напредък” - Лясковец, Варна, 1944
„Енергетична и пространствено-временна характеристика на разрушителните земетресения в България след 1900 година”, Л. Христосков, Ек. Григорова, Известия на Геофизичния институт, София, 1968
„Source parameters of four strong earthquakes in Bulgaria and Portugal at the beginning of the 20th century”, S. Dineva, J. Batllo, D. Mihaylov, T. van Eck, Journal of Seismology, January 2002, Volume 6, Issue 1, pp 99–123
„A new earthquake catalogue for Bulgaria and the conterminous Balkan high hazard region”, T. J. Bayliss, P. W. Burton, Natural Hazards and Earth System Sciences, 2007, 7, pp 345–359
FindTheData: Bulgaria: Tirnovo Earthquake, 1913
„Когато останки от Балдуиновата кула полетят към реката”, Катя Митова-Ганева, Весела Мартинова, в. „Янтра Днес”, 16.06.2003
Странник.БГ: Земетресение 1 юни 1913 г.
„Земетресение срива Търново”, Александър Мирков, в. „168 часа”, 19.04.2011
„Седма степен по Рихтер унищожава Велико Търново”, Иван Иванов, в. „Стандарт”, 02.06.2013
„Лясковец. Илюстрована история в пощенски картички, снимки и документи”, Николай Дамянов, Авангард принт, Русе, 2014
„Кадри от разрушителното земетресение през 1913 г. разтърсиха гостите на фотоизложба”, Община Горна Оряховица, 28.02.2013
Регионален исторически музей - Велико Търново
Исторически музей - Горна Оряховица