This web site requires enabled JavaScript in order to work properly...

   Възникване на железопътния транспорт в община Лясковец

ДЖУЛЮНИЦА

   На територията на община Лясковец, железопътната линия София - Горна Оряховица - Варна е от километър 298 до километър 314 или 16 км. Линията преминава през северната част на общината, която е равнинна и е в близост до река Янтра.
   Първата гара в района на общината е гара Джулюница. Тя е открита още с откриването на линията - 08.11.1899 година. През 1899 година гарата е IV клас и е имала един главен и два второстепенни коловози, едно приемно здание, едно влагалище, една рампа и един кантар.
   През 1900 година от гара Джулюница са заминали 3 286 души и са изпратени 167.13 т. От тях 85 т жито, 40 т ечемик и овес, 15 т дърва, 10 т дървен материал, 8 т фасул и картофи, 9 т разни, а са получени 217.028 т. От тях 92.60 т дървен материал, 54.99 т камъни, 38.22 т разни и 20.98 т царевица. През годините до начaлото на Втората световна война житото винаги било на първо място по изпратени стоки от Джулюница.
   Гара Джулюница обслужвала жителите на четири села: Джулюница, Горско ново село, Върбица, Бреговица, които се занимават с зеленчукопроизводство. Търговци изкупували стоката им, товарели я на вагони и я продавали в Търговище, Шумен и Варна. Така железопътната линия допринесла за откриването на нови пазари, а те от своя страна изисквали разширяване производството на зеленчуци. Близо до гарата било построено тържище за плодове, зеленчуци, както и няколко кръчми.
   В 1936 година до гарата била построена фабрика “Домат” за доматено пюре и мармалад, която след разширение е станала една от най-големите зеленчуко-консервни фабрики в областта. На гарата били построени и още два коловоза.
   През 1970 година от северната страна на гарата били направени оранжерии за ранни зеленчуци. След 1980 година на гара Джулюница се събирали зеленчуците от целия Великотърновски окръг, товарили се на вагони и заминавали за гара Варна-фериботна, а от там с ферибот - за бившия СССР. Били построени още коловози и сега те са седем. През усиления летен и есенен сезон в промишления район около гарата са работили близо 1 500 души.
   Така благодарение на железницата се създаде промишленост в Джулюница, в която намериха поминък много хора и се измени социалния състав на населението, заедно с това неговия домашен и обществен вид.

КОЗАРЕВЕЦ

   Втората гара в общината, която също е на линията София - Варна е гара Козаревец. Тя е открита най-напред като спирка на 25.10.1901 година. Спирката се помещавала в кантон №69. По-късно е построена двуетажна постройка, в която се помещавала гарата открита на 30.01.1910 година.
   Селото, което е отстояло на около 600 м от гарата постепенно се разраства и достига до нея. Гарата е обслужвала жителите на четири села: Козаревец, Добри дял, Писарево, Родина. От 15.06.1910 година тя е открита и за сточна служба.
   Произведените от селяните зеленчуци се изнасяли към големите градове, които имали гари на железопътната линия София - Варна. В 1936 година до гарата било построено тържище за плодове, зеленчуци и грозде. Появили се и търговци от селото. Те закупили места близо до гарата, построили си къщи и складове. Такива били Стефан К. Банков, Иван Досев, Димитър Йосифов, Бончо Тодоров, Стефан Бояджиев и други. До гарата били открити и две кръчми на Стефан Николов и Йордан Диманов. В 1939 година към гарата била построена голяма магазия. През усилния есенен сезон са товарени по 7-8 вагона със зеленчуци и грозде, някои от които за износ.
   В 1955 г. западно от гарата били построени едни от най-големите складове за зърнени храни в Северна България. Те имат два индустриални железопътни клона. От тогава в товарооборота на гарата преобладават зърнените храни и по специално житото. Западно от гарата са построени тютюневи сушилни. През усилния летен и есенен сезон около 200 души са намирали работа в района около гарата. Освен това близостта на селото до гарата създава удобства за ежедневни трудови пътувания до гара Горна Оряховица. В различните железопътни поделения и служби в Горна Оряховица са работили над 100 души. Редовният и сигурен железопътен транспорт дава възможност не само за ежедневни трудови пътувания, но и за културно-битови. Благодарение на железницата демографска криза, обхванала страната, в по-малка степен се отнася за Козаревец.

ЛЯСКОВЕЦ

   През 1920 г. група родолюбиви и просветени мъже създават Комитет за културно и стопанско повдигане на Лясковец. Трите войни, които води България през 1912-1913 г. и 1915-1918 г. довеждат до две национални катастрофи. Наред със загиналите хиляди войници българското земеделие изгуби и двигателната си сила - хиляди коне и волове. Икономическата криза е главния фактор за създаването на комитета. За председател бил избран учителят и общественикът Ангел Димов Беров, а за касиер, секретар-деловодител Гани Георгиев. Учредителното събрание приема устав и избира ръководство, в което влизат кметът, местният агроном, градският лекар, представители на местните стопански и културни сдружения, представители на свещениците, на учителите, граждани.
   Първата задача, която си поставя Комитетът е построяването на железопътната линия Горна Оряховица - Лясковец - Златарица - Елена. За десет години от неговото съществуване е построена само отсечката Горна Оряховица - Лясковец. Проектирането на железопътната линия Горна Оряховица - Елена започва през 1909 г. Войните и стопанската криза спират проучванията по трасето. Въпросът за строежа на линията се поставя отново на общоградско събрание, проведено на 23.05.1920 г. То имало за цел да се направят постъпки пред правителството за построяване на железопътната линия Горна Оряховица - Златарица - Елена. В Министерството на железниците вече имали готовност за проучване на трасето. Имало три варианта: а/ Горна Оряховица - Лясковец - Елена; б/ Джулюница - Елена; в/ Дебелец - Елена.
   На второ събрание, което се е провело след една седмица, председателят на ККПСЛ Ангел Беров споделил своите виждания, че трябва да започне пропагандиране сред гражданите на Лясковец и изброените села на идеята за прокарване на железницата и да я подкрепят пред правителството. Делегатите, избрани на събранието, посетили селата Миндя, Мерданя, Къпиниво, Церова кория, Златарица и Елена, където получили подкрепа относно идеята за линията. Нещо повече, населението било готово да участва с физически труд и с траверси от техните гори. Такива комитети се създават във всяко от тези населени места. На 13.06.1920г. делегатите от всички селища се събират в Златарица на заседание.
   Проектирането на трасето поставило някои противоречиви въпроси, които били изгладени. Лясковското бюро било избрано за централно, начело с Ангел Беров. Редица вестници, като в. ”Дневник” от 06.06.1920 г. бр. 6176, “Напредък” от 23.06.1920 г. бр. 902 и др. писали за делегацията, посетила министър председателя, председателя на Народното събрание и министъра на железниците и благоустройството с молба да продължат проучванията за железопътната линия Горна Оряховица - Елена. Обосновката за строежа на линията е добре аргументирана. Доказвало се, че само от Лясковец годишно ще се изнасят 500-600 вагона вино и над 300 вагона плодове, зеленчуци и семена, а от Елена ще се свличат хиляди кубици дървен материал и тонове дървени въглища.
   На 23.01.1921 г. в Лясковец се провежда общоградско събрание, на което се решава мъжкото население, подлежащо на пътна повинност да извърши поземлените работи при трасирането и пикетирането на железопътната линия, а мъжете с по-добро материално положение да откупят надничари, които да работят вместо тях. На същото събрание се предлага на Министерството на железниците да изпрати инженерна бригада, която да ръководи работите и да внесе в Народното събрание Закон за постройката на железопътната линия.
   Законът е приет и е обнародван във в. ”Държавен вестник” от 1921 г. бр. 181. През 1922 и 1923 г. дейността на Комитета не е толкова активна поради изчакване на решения от Министерството на железниците и поради политическите събития. Но още на 01.01.1924 г. се провежда общоградско събрание, като отново се дава аргументирана обосновка за построяването на железопътна линията. Нещо повече, този път даже се предлага да се свърже Елена със Сливен и от там Централна Европа с Цариград.
   Съгласно ХХХІV-то Постановление на Министерския съвет от 09.04.1924 г. с протокол №26 се одобрява постройката на нормална железопътна линия Горна Оряховица - Елена. Строителството започва на 05.11.1924 г. То върви бавно, само в рамките на гласуваните от държавата средства. Липсата на средства принуждава Комитета да изпрати до всички видни лясковчани, живеещи в други градове, циркулярно писмо, с което ги призовава да подпомогнат строежа. Събират се пари за тухли, вар и цигли за строителството на приемното здание на гара Лясковец. Докарани са 120 кубика пясък и 100 кубика камъни, а Махленските комисии са събрали над 30 хиляди лева. На събрание, което е проведено на 08.03.1928 година се решава да бъдат упълномощени Ст. Тахрилов, Е. Козлев, П. Бързаков, И. Стратев и М. Гайдов в качеството на утвърден комитет, да се грижат за построяване на приемното здание на гарата и за ускоряване на строежа на линията.
   На 23 септември 1928 година в 10 часа преди обяд при изключително голяма тържественост се извършва водосвет от лясковските свещеници, полага се основният камък на приемното здание и се вгражда в него специално изготвения акт. Речи по този повод са изнесли инженер Л. Божков - директор на железниците, протоиерей Иван Кондев, кметът П. Бърэаков и членът на строителния комитет Иван Стратев. Актът, положен в основният камък, прочел и председателя на Комитета за културно и стопанско повдигане на Лясковец Ангел Беров. Строежът на гарата и линията продължил и през 1929 година. На 19 август 1930 година в 10 часа сутринта пристигнал първият работен влак, идещ от гара Горна Оряховица. Настъпват трескави дни по подготовката за официалното откриване на линията и гарата. Архитект инженер Иван Шойлев подарил 20 000 лева за двулицев гаров часовник. На 27 септември комитета уведомява кмета на града, че железопътната линия Горна Оряховица - Елена е завършена, с което той смята своята работа за изпълнена. За предстоящото официално откриване на железницата е създадена комисия в следния състав: Хараламби Караминчев, Моско Сиромахкостов и Калчо Клатев.
   Денят на официалното откриване е определен 26 октомври 1930 година. До вестниците е изпратена телеграма: “26 тържествено осветяване на гара Лясковец. Подобно тържество Лясковец е нямал.” Целият град е украсен, празнично облечени ученици, граждани и свещеници са пред гарата. За тържеството са поканени видни гости от София, Велико Търново, Горна Оряховица, народните представители от Горноряховската околия, кметовете на Елена, Златарица и други селища от околността. В 9:30 часа пристига първият влак, окичен със знамена, цветя и зеленина. След освещаването на гарата, речи държат министъра, инженер Данчев, Стратев, кмета Абаджиев от Варненската камара. Така на 26 октомври 1930 година железопътната линия Горна Оряховица - Лясковец и приемното здание на гарата са тържествено открити. На 4 март 1931 година. Комитетът дава подробен отчет за направените разходи и откупва 8 броя от направената снимка при тържественото откриване, като ги подарява на общината, читалището, на Дирекцията на железниците и на гара Лясковец.
   По-късно, през 1949 година, е открит участъка Лясковец - Златарица с дължина 22 км. По-голяма част от изкопните и насипните работи на този участък се извършва от младежи-бригадири. Сред тях е имало и около 120 младежи от град Лясковец. Строежът на последния най-труден участък Златарица-Елена бил завършен през 1974 година. Преди да започне строителството на този планински участък се извършват проучвания за ново тресе, при което се избягват предвидените в първоначалния проект тунели. Участъкът е дълъг 16 км с минимален радиус на кривите 250 м и максимален наклон 25%.
   Железопътната линия Горна Оряховица - Елена се отделя от гара Горна Оряховица в източната й част. След това изкачва възвишенията между гара Горна Оряховица, град Горна Оряховица и Лясковец, и достига град Лясковец в северната му част. След Лясковец линията преодолява няколко добре обособени рида на Търновските възвишения, най-високия от които е този при Церова кория - 242 м надморска височина. След това се спуска към долината на река Веселина пресича я и достига до град Златарица. Този участък е характерен с големите си наклони. От град Златарица линията продължава в южна посока, като следи долината на Златаришката река, пресича я с няколко моста, преодолява пролома Боаза в Еленската планина и достига до североизточния край на град Елена. Общата й дължина е 43.6 км. Линията е с нормална ширина 1 435 мм. Тя преминава през територията на пет общини - Горноряховска, Лясковска, Великотърновска, Златаришка и Еленска, а така също и е в близост до осем селища.
   Още преди откриването на гара Лясковец в близост до нея е построено тържище за плодове, зеленчуци и грозде. През 1934 година северно от гарата е построена винарска изба, която през 1947 година прераства във Винзавод за типизирани вина. Сега той е един от големите винарски заводи и е свързан с железопътна линия чрез два индустриални клона. През 1947 година южно от гарата се обособява ТПК “Автопобеда”, което в последствие прераства в авторемонтен завод. През 1963 година североизточно от гарата бил построен завод за автоматични везни, а до него и фабрика за тенекиен амбалаж. Северозападно от гарата са предприятията за пластмасови изделия, БКС, и малка консервна фабрика.
   Товарооборота на гарата проявява колебания. Това може да се проследи от таблица 1. Растежът на товарооборота до 1988 година се дължи на факта, че промишлените предприятия работеха с пълен капацитет и използваха предимно железопътния транспорт. Най-голям товародател е винарният завод, който е натоварил през 1988 година над 60 000 т. вино, повечето за износ - за бившия СССР, Полша, Чехословакия. От получените стоки най-много са бутилки, бяло тенеке за фабриката за метален амбалаж, въглища за ДП “Топливо” и паровата централа на завода за автоматични везни, метали за авторемонтния завод “Победа” и завода за автоматични везни. От гара Елена най-много се изпраща дървен материал. Така, че общо взето се сбъдва обосновката на нашите предшественици от 20-те години, че по линията ще се превозват най-много вино и дървен материал.

Таблица 1. Товарооборот на гара Лясковец (1948 - 1998г.)
Година Изпратени товари (т) Пристигнали товари (т)
1948 6129 7863
1951 7147 2719
1954 8754 4906
1957 7946 17663
1960 12022 36440
1963 32876 46438
1966 50277 67928
1970 60750 80754
1975 77238 93892
1980 85450 105230
1983 98370 112337
1988 106894 120564
1993 41279 56734
1998 4540 9331

   Цялата промишлена зона на град Лясковец е разположена около гарата, защото железопътната линия играе благоприятно въздействие върху производствения процес чрез подвозване на суровини и извозване на готовата продукция. През 80-те години в промишлената зона около гарата работеха около 2 000 души. На гарата през този период като маневристи, спирачи, стрелочници, ръководители-движение, работници от товаро-разтоварната дейност работеха над 50 души. Много лясковчани са работили като железничари на гара Горна Оряховица. Нашето проучване за стогодишния период на тази гара показа, че техния брой е бил около 400-500 души. Двама жители на град Лясковец са били началници на гара Горна Оряховица. Това са Марин Мълчиниколов и Петко Порязов. Тодор Фурнаджиев е бил началник на железопътно управление Горна Оряховица, а Иван Стателов на железопътно отделение Мездра. Над 120 лясковчани са участвали като бригадири в строежа на железопътната линия от Лясковец до Златарица през 1978 - 1979 година.
 
Автори: Ивайло Къцарков, Тодор Гюзелев, Николай Геранлиев
С любезното съдействие на Георги Антонов Георгиев и проф.д-р. Дончо Иванов Дончев